Пробиотик, пребиотик, синбиотик

Пробиотик, пребиотик, синбиотик Стотици микробни видове живеят в съжителство с хората - по кожата, в устната кухина, стомаха, червата, в пикочно-половите пътища и т.н. Изчислява се, че бактерийните популации в човешкото тяло достигат до 100 000 000 000 000 - число, превишаващо 10 пъти броя на всички клетки на тялото. Всички те образуват вътрешната микробна флора - екосистемата на човека. При дисбаланс на вътрешната микробна флора и свързаната с нея имунна система започват редица заболявания.

От функционална гледна точка различните видове микроорганизми, съжителстващи с човека, се разделят на 3 основни групи :

патогенни (вредни) микроби, причиняващи различни болести;
латентни (условно патогенни) микроби, които при нормални защитни сили на организма не го увреждат, но при нарушаване на имунната система се превръщат в болестотворни микроби ;
"добри" (полезни) бактерии - от тях най-важни за здравето на човека са млечнокиселите бактерии - Lactobacillus bulgaricus, Streptococcus thermophilus и вероятно бифидобактериите. От превеса на „добрите",оздравяващите бактерии зависи имунният отговор и защита срещу болестотворните микроорганизми, т.е. здравето на човека.

Пробиотик

Думата „пробиотик" е сравнително нова и се смята, че за първи път е употребена от Фердинанд Верджин през 1954 г. В своята статия (Vergin F. Anti-und Probiotika. Hippokrates 1954) той сравнява вредните ефекти на антибиотиците и благоприятните такива на полезните бактерии, като ги нарича „probiotic". Думата пробиотик е от гръцки произход: pro- за, bios- живот, т.е. „за живот" или „създава живот". Верждин определя пробиотиците като смесена култура от бактерии, които оказват благоприятно действие върху приемащия ги организъм, чрез подобряване на неговата микрофлора.

Много по-късно, едва през 2002 г. е постигнат официален консенсус по дефиниране на пробиотиците. Дефиницията, приета от Международната здравна организация (WHO), гласи: "Пробиотиците (наричани също бактерии, или култури) са живи микроорганизми, които приети в достатъчно количесто влияят здравословно на човешкия организъм".

Най-важно място сред различните видове пробиотици заемат Lactobacilus Bulgaricus и бифидобактериите, а най-известната симбиоза, наречена S85, е симбиозата между Lactobacilus Bulgaricus и Streptococcus Thermophilus, съдържаща се в оригиналното българско кисело мляко. Тя се счита за прародител на пробиотика.

Едно от най-важните изисквания към пробиотичните бактерии е способността им да се запазят живи при преминаването си през горните раздели на стомашно-чревния тракт. Там те са подложени на въздействието на различни фактори като: киселинност на стомашния сок, алкалност на жлъчните киселини, химически вещества в стомашночревните сокове, биологични ефекти на панкретичните и др. ензими, както и др. Пробиотичните бактерии и щамове трябва да притежават качества, позволяващи им да преминат тази бариера и да достигнат живи и в достатъчно количество до дебелото черво, където се заселват и размножават.

Пробиотичните бактерии оказват положително въздействие върху организма на човека като директно се колонизират върху интестиналната мукоза на червата и започват да произвеждат жизнено важни ензими и клетъчни биопродукти. Пробиотичните бактерии не са постоянен обитател на човешката микробна флора, ето защо трябва да се приемат с храна постоянно и продължително време, за да се почувстват здравословните им ефекти.

Пробиотичните бактерии имат здравословни ефекти в 11 различни направления:

Антитумурен ефект на дебелото черво: антимутагенна активност; променя проканцерогенната активност на колонизираните микроби; стимулира имунната функция; влияе на концентрацията на жлъчни соли.
Свръхрастеж в тънките черва: лактобацилите влияят на активността на свръхрастежа, като намаляват токсичните метаболити и антибактериалните характеристики.
Сърдечни заболявания: асимилация на холестерол от бактериалните клетки; антиокислителен ефект; променя хидролазната ензимна активност.
Антихипертензивен ефект: бактериалните пептидази действат върху млечния протеин - резултат от антихипертензивни трипептиди; компоненти на клетъчната стена дуйстват ката АСЕ инхибитори.
Урогенитални инфекции: адхезия към уринарния и вагинален тракт; инхибира Н202 продукция; възстановява нормалната микробна флора.
Инфекции, причинени от Helicobacter Pylory: конкурентна колонизация
Алергии: предпазва кръвния поток от транслокация на антигени.
Модулиране на имунната система: спомагателен ефект при антиген - специфичен имунен отвор; регулираща/повишаваща Th1/Th2 клетки; продукция на цитокинин.
Устойчивост към вътрешни патогени: спомагателен ефект, продукция на антителата; системен имунен ефект; устойчивост към колонизации; създава неподходящи условия да патогените (pH, бактериоцини).
Чернодробна енцефалопатия: инхибира уреазо - продуцираща флора.
Помага при смилане на лактозата: бактериалната лактаза действа на лактозата в тънките черва.

Пребиотик

Пробиотик, пребиотик, синбиотик Пребиотиците са несмилаема субстанция, най-често въглехидрати с ниско молекулно тегло - олигозахариди (като олигофруктоза и инулин), които се съдържат в много растения и са нормална съставна част на млякото на всички бозайници. Те са естествената среда, в която пробиотиците живеят и се хранят преди да попаднат в човешкия организъм. Попадайки там чрез храната, те достигат непреработени до дебелото черво, където служат за храна на пробиотиците - лактобацили и бифидобактерии. Така те поддържат размножаването на полезните бактерии, които подтискат развитието на патогенните микроби и действат оздравяващо на целия организъм.

Синбиотик

Синбиотикът е съчетание от пробиотици и пребиотици.

Непреработените пребиотици, попаднали в дебелото черво, създават благоприятна среда за съществуването и размножаването на пробиотичните бактерии, които влияят здравословно на човешкия организъм. Поради тази причина, в много от пробиотичните храни се добавят про- и пребиотици. Това са така наречените синбиотици.

Бифидобактерии

Бифидобактериите са другите основни пробиотични микроорганизми. Те участват в поддържането на микрофрората в дебелото черво и играят важна роля във ферментирането на въглехидратите. Те не са млечнокисели бактерии.

В човешкия организъм бифидобактериите се заселват непосредствено след раждането. Докато в първите месеци на човешкия живот те са преобладаващата част микроорганизми, с течение на времето количеството им силно намалява и при определена част от възрастното население дори липсва. Бифидобактериите имат пробиотичен ефект, като те вероятно потискат развитието на патогенните микроорганизми в чревната микробна флора. Намаляват риска от рак на дебелото черво и повишават секрецията на някои имуноглобулини.

Lactobacillus Bulgaricus - най старият пробиотик на света ...


	Пробиотические продукты
ИНФОРМАЦИЯ • Главная страница • Пробиотики • Lactobacillus Bulgaricus • Пробиотическая пища • Пробиотические мыла • Пробиотические маски • Целебные травы • Уход за кожей ПРОДУКТЫ • Серии Biomilk Biomilk Vital Biomilk Hepanorm Biomilk Ostotonin Biomilk Power Energy Biomilk Plus Antioxidant Biomilk Comfort Biomilk Aloe Vera Biomilk Papaya Vital Biomilk Young Biomilk Cafe Instant Biomilk Cafe Decaffeinated Biomilk Colon Biomilk Liponorm • Серии Lactera Laktera Optima Laktera Optima Plus Laktera Vit Laktera Forte Laktera Relax Laktera Rose Oil Laktera Lions Laktera Collection Laktera Tonus Laktera Fibres Laktera RR • Косметика Пробиотические маски Пробиотические мыла • Афродизиак ФИРМА • Контакты	Пробиотик, пребиотик, синбиотик Стотици микробни видове живеят в съжителство с хората - по кожата, в устната кухина, стомаха, червата, в пикочно-половите пътища и т.н. Изчислява се, че бактерийните популации в човешкото тяло достигат до 100 000 000 000 000 - число, превишаващо 10 пъти броя на всички клетки на тялото. Всички те образуват вътрешната микробна флора - екосистемата на човека. При дисбаланс на вътрешната микробна флора и свързаната с нея имунна система започват редица заболявания. От функционална гледна точка различните видове микроорганизми, съжителстващи с човека, се разделят на 3 основни групи : патогенни (вредни) микроби, причиняващи различни болести; латентни (условно патогенни) микроби, които при нормални защитни сили на организма не го увреждат, но при нарушаване на имунната система се превръщат в болестотворни микроби ; "добри" (полезни) бактерии - от тях най-важни за здравето на човека са млечнокиселите бактерии - Lactobacillus bulgaricus, Streptococcus thermophilus и вероятно бифидобактериите. От превеса на „добрите",оздравяващите бактерии зависи имунният отговор и защита срещу болестотворните микроорганизми, т.е. здравето на човека. Пробиотик Думата „пробиотик" е сравнително нова и се смята, че за първи път е употребена от Фердинанд Верджин през 1954 г. В своята статия (Vergin F. Anti-und Probiotika. Hippokrates 1954) той сравнява вредните ефекти на антибиотиците и благоприятните такива на полезните бактерии, като ги нарича „probiotic". Думата пробиотик е от гръцки произход: pro- за, bios- живот, т.е. „за живот" или „създава живот". Верждин определя пробиотиците като смесена култура от бактерии, които оказват благоприятно действие върху приемащия ги организъм, чрез подобряване на неговата микрофлора. Много по-късно, едва през 2002 г. е постигнат официален консенсус по дефиниране на пробиотиците. Дефиницията, приета от Международната здравна организация (WHO), гласи: "Пробиотиците (наричани също бактерии, или култури) са живи микроорганизми, които приети в достатъчно количесто влияят здравословно на човешкия организъм". Най-важно място сред различните видове пробиотици заемат Lactobacilus Bulgaricus и бифидобактериите, а най-известната симбиоза, наречена S85, е симбиозата между Lactobacilus Bulgaricus и Streptococcus Thermophilus, съдържаща се в оригиналното българско кисело мляко. Тя се счита за прародител на пробиотика. Едно от най-важните изисквания към пробиотичните бактерии е способността им да се запазят живи при преминаването си през горните раздели на стомашно-чревния тракт. Там те са подложени на въздействието на различни фактори като: киселинност на стомашния сок, алкалност на жлъчните киселини, химически вещества в стомашночревните сокове, биологични ефекти на панкретичните и др. ензими, както и др. Пробиотичните бактерии и щамове трябва да притежават качества, позволяващи им да преминат тази бариера и да достигнат живи и в достатъчно количество до дебелото черво, където се заселват и размножават. Пробиотичните бактерии оказват положително въздействие върху организма на човека като директно се колонизират върху интестиналната мукоза на червата и започват да произвеждат жизнено важни ензими и клетъчни биопродукти. Пробиотичните бактерии не са постоянен обитател на човешката микробна флора, ето защо трябва да се приемат с храна постоянно и продължително време, за да се почувстват здравословните им ефекти. Пробиотичните бактерии имат здравословни ефекти в 11 различни направления: Антитумурен ефект на дебелото черво: антимутагенна активност; променя проканцерогенната активност на колонизираните микроби; стимулира имунната функция; влияе на концентрацията на жлъчни соли. Свръхрастеж в тънките черва: лактобацилите влияят на активността на свръхрастежа, като намаляват токсичните метаболити и антибактериалните характеристики. Сърдечни заболявания: асимилация на холестерол от бактериалните клетки; антиокислителен ефект; променя хидролазната ензимна активност. Антихипертензивен ефект: бактериалните пептидази действат върху млечния протеин - резултат от антихипертензивни трипептиди; компоненти на клетъчната стена дуйстват ката АСЕ инхибитори. Урогенитални инфекции: адхезия към уринарния и вагинален тракт; инхибира Н202 продукция; възстановява нормалната микробна флора. Инфекции, причинени от Helicobacter Pylory: конкурентна колонизация Алергии: предпазва кръвния поток от транслокация на антигени. Модулиране на имунната система: спомагателен ефект при антиген - специфичен имунен отвор; регулираща/повишаваща Th1/Th2 клетки; продукция на цитокинин. Устойчивост към вътрешни патогени: спомагателен ефект, продукция на антителата; системен имунен ефект; устойчивост към колонизации; създава неподходящи условия да патогените (pH, бактериоцини). Чернодробна енцефалопатия: инхибира уреазо - продуцираща флора. Помага при смилане на лактозата: бактериалната лактаза действа на лактозата в тънките черва. Пребиотик Пребиотиците са несмилаема субстанция, най-често въглехидрати с ниско молекулно тегло - олигозахариди (като олигофруктоза и инулин), които се съдържат в много растения и са нормална съставна част на млякото на всички бозайници. Те са естествената среда, в която пробиотиците живеят и се хранят преди да попаднат в човешкия организъм. Попадайки там чрез храната, те достигат непреработени до дебелото черво, където служат за храна на пробиотиците - лактобацили и бифидобактерии. Така те поддържат размножаването на полезните бактерии, които подтискат развитието на патогенните микроби и действат оздравяващо на целия организъм. Синбиотик Синбиотикът е съчетание от пробиотици и пребиотици. Непреработените пребиотици, попаднали в дебелото черво, създават благоприятна среда за съществуването и размножаването на пробиотичните бактерии, които влияят здравословно на човешкия организъм. Поради тази причина, в много от пробиотичните храни се добавят про- и пребиотици. Това са така наречените синбиотици. Бифидобактерии Бифидобактериите са другите основни пробиотични микроорганизми. Те участват в поддържането на микрофрората в дебелото черво и играят важна роля във ферментирането на въглехидратите. Те не са млечнокисели бактерии. В човешкия организъм бифидобактериите се заселват непосредствено след раждането. Докато в първите месеци на човешкия живот те са преобладаващата част микроорганизми, с течение на времето количеството им силно намалява и при определена част от възрастното население дори липсва. Бифидобактериите имат пробиотичен ефект, като те вероятно потискат развитието на патогенните микроорганизми в чревната микробна флора. Намаляват риска от рак на дебелото черво и повишават секрецията на някои имуноглобулини. Lactobacillus Bulgaricus - най старият пробиотик на света ...